Думи, които се отпечатват по пръстите. Не си позволявам да плача. След като той си тръгна. С най-простичките думи ще те пиша. От ляво и надясно и отзад напред. Януари ми е ден бавно вдишване. За приказки с неясен ред. Ще те изпиша със мастилените букви. Ще те изпиша с цифри и със руни. Шифри, неразбираеми за другите. Ще те изпиша на несъществуващи езици. Ще измисля нови, по-достойни думи. И шепа пълна със небе.

Моето високо момче скоро си отива. Отива си, за да пусне брада и чертите му отново да се изпият. За да сече дърва, да се смее високо, да пие ракия и да изглежда като най-обикновения мъж. Непретенциозен, силен, тих. Мечтая си за улегнал, скучен и уютен живот. След това полудявам, червата ми се обръщат, преплитат, знам ли и аз, и ми иде да се отдам на всичките си неуютни, грешни, мрачни, жестоки, интензивни и извратени фантазии. Тогава скачам на трамплин и слушам бясна .

Отивам си, преди да съм пристигнала,. Изгубвам се, преди да се намеря,. Намразвам те, преди да съм обичала,. Пропадам, нищо, че не се катеря. Изплаках се, преди да съм се смяла,. Разлюбих те, преди да съм се влюбила,. Преди да съм те срещнала. Преди да те спечеля, вече съм загубила. Отивам си, преди да съм пристигнала,. Макар че от любов не се умирало. Май ще рискувам да умра без нея. Пред буря всичко е притихнало,. Задушно, даже малко прашно.

Понеделник, 4 март 2013 г. С по един удар в минута. Защото ирония е жестоката случайност. По пътя на Мира й призля и ми каза да продължа, пък тя щяла да дойде после. Виждам Илиян, кожата му е като намачкана опаковъчна хартия, седи на един стол стиснал облегалките, очите му са празни и бледият му вид ме плаши. Чакай малко, седни, това е от процедурата, ей сега излизам - казва. Излизам от състоянието - опитва се да се засмее. Мислех да те взема със себе си и да излезем заедно.